Нека чрез тяхната изява да си припомним, че хора като Левски се раждат във времена на безвремие. Раждат се във времена разделни и донасят със себе си смисъл! Смисъл във всичко! Донасят светлина и показват пътя, по който трябва да се поеме. Този път, който преди идването им е бил изгубен и обвит в тъма, в непрогледен мрак. Този път е и път на осъзнаването, а отговорът, който Левски ни е оставил, касаещ тази му връзка с времето, събитията, пътя и осъзнаването, всички ние го знаем – „времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме“!
Левски оставя на поколенията около 140-150 писма и прокламации, в които излага идеите си за равноправието на хората, за човешките права и свободи, идеята за демократичното управление, за общуване между народите и съвършеното равенство между тях, идеята за законността и равенството пред законите – идеи, актуални и до днес. Нека да се поучим!